На дъщеря ми

Моя малка принцесо,
пази се –
да не те подмами
Стъкленият принц…
Той не живее
в дворец от бисери,
в някоя екзотична провинция,
а е от нашия град…
И вечер
по площадите се разхожда.
Винаги е добре облечен
(в дрехи от естествена кожа),
понеже вечно му е студено –
стъклена му е душата
и не влизат
в хладните й селения
нито слънцето,
нито вятърът…
Скъпа моя принцесо,
хубави са очите му,
но не забравяй,
че са омагьосани –
виждат само тялото ти,
чертите,
но душата ти не докосват…
Ще пожелае
да си изцяло негова,
с балове ще те развлича…
Но тежко ти,
ако посмееш
истински да го обичаш…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО