Над чувствата се вие дим –
като над клада…
Животът – тъй неповторим
и безпощаден –
с едно усмихнато лице,
с едно сурово;
с ръце – разперени криле,
с нозе в окови…
Душата оцеля – скала,
от зимни ветрове оголена.
Покълват бледи семена
в пукнатините й напролет…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО