Пътеводната звезда на небето ли сбъркаха,
или забравиха пътя си към дома –
но един ден океанът на пясъка ги изхвърли
с една самоубийствена, страшна вълна.

Напразно около тях се надвикваха хората
(на плажа се бе изсипал половината град),
напразно поливаха гърбовете им голи
и се опитваха да ги върнат назад…

Само старият капитан промърмори сърдито
под мустаците с цвят на тютюн и на прах:
“Никога няма да разбереш китовете,
докато не станеш един от тях…”

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО