Надлъгваме се –
не заради интереса,
не и поради някакви
сложни, коварни игри…
На простичкия въпрос “Как си?”
отговаряш “Добре съм”,
докато дълбоко в душата ти
нещо кърви
и в мрака,
пролазил от ъглите,
сенки изплуват,
но ти ги пропъждаш,
защото животът е кратък
и се ръкуваш с добрия,
и с лошия се ръкуваш,
“Добър ден” пожелаваш еднакво
и продължаваш нататък…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО