* * *
Понякога на душата й трябва нещо –
дума, жест, докосване, мълчание…
И тя тръгва по света
с надеждата да го срещне…
Изминава непредвидени разстояния,
изкачва ледени върхове,
прекосява пустини,
в мълчаливите пазви
на океана се спуска,
търси го по летища,
гари и ж.п. линии,
из древни светилища
и галерии за модерно изкуство,
търси го в храмове
на различни религии
(Боже, толкова божества
на тая малка планета…)
и когато всичко това
не й стига,
й порастват криле
и избира небето…
Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО