Думи на обич…
Думи на гняв…
Думи на мъка,
на вяра пречистена…
Някои дремят,
посипани с прах,
други ни топлят
като огнище.

Думите казват
различни неща…
Думите, всъщност,
скриват толкова много…
Но свършват пред онази
неизбежна черта,
след която
е срещата с Бога…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО