Едно зимно врабче
ненаситно кълве
трохите, които
изхвърлих на двора.
Нищожно е
врабчовото му сърчице,
а не знае покой
и не знае умора –
като топче подскача
върху мръсния сняг,
пърха с крилца
и чирика щастливо –
и замирисва
на цъфнали макове,
на зелена трева…
И студът си отива.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО