Един слънчев лъч се роди
от огромен протуберанс
(така слънцето
се самовзривява понякога…),
затанцува възторжено
върху небесния дансинг
(толкова много звезди –
как да докоснеш всяка…),
измина сто петдесет и два милиона
деветдесет и седем хиляди
седемстотин и един километра
до една малка зелена планета,
направи пролука
в облачното й наметало,
засия в изтънелия въздух
и потъна в кварталната кал –
точно пред пейката,
под която две гладни котета
се боричкаха за коричка хляб…

Толкова – за смисъла на живота…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО