По пътеките прашни на дните, осеяни с грижи,
ти вървиш към един хоризонт на надежди ограбени…
Но понякога вдигаш очи към небето и виждаш,
че животът е нещо различно от борбата за хляба.

И загледан през облаци, птици, звезди и нататък,
неусетно и нежно докосваш душата на Бога…
После носиш в сърцето си нейния благ отпечатък –
пак по прашни пътеки вървиш, но си вече свободен…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО