Някога, в ония далечни времена, когато нямало нито едно живо същество на земята, Самотата живеела в градините на Господ.
          Дълго и търпеливо я понасял той, но един ден, когато компанията й съвсем му омръзнала, взел парче глина и сътворил Адам.
          Заживяла Самотата при Адам – където и да ходел, тя все вървяла след него като сянка. Не издържал той, примолил се на Господ да му създаде другарка и така се появила Ева.
          Но скоро хората съгрешили и Господ завинаги ги изгонил от райската градина. А Самотата тръгнала след тях и продължила да ги следва по цялата земя.
          И до днес го прави…

02.10.2006 г.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО