На една сива планета,
в един сив град,
на една сива улица,
върху една сива стена
един сив човек
рисуваше врата.
Полуотворена –
за да влязат през нея
Слънцето, Вятърът и ангелите.
Полузатворена –
за да не им хрумне
някога да избягат обратно…
И те влязоха:
Слънцето –
с огромна оранжева шапка.
Вятърът –
с шепа листа в косите.
Ангелите –
със златни криле
и дрехи от сребърни облаци.
Докоснаха малкия сив човек
и мечтите му станаха шарени.
Прекрачи
през нарисуваната врата…

На прага остана
купчинка пепел.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО