Всичко, останало
от живелите преди мене,
се побира в една стара кутия…
Златното кръстче на дядо ми,
годежният пръстен на баба,
часовник с изтрит циферблат
и листче хартия,
на което старателно
някой е писал по дати
кога прадедите ми са се женили,
кога и къде са родени децата им…
И така – няколко поколения.
Родословното ни дърво
стига до мене и спира…
Не че нямам деца –
просто никой не ги е написал
в онова празно пространство
между раждане и умиране
под името ми,
в което е целият смисъл…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО