Веднъж Лъвът попаднал във вълчи капан и се наранил жестоко. Раната била толкова дълбока, че не можел да се държи на краката си.
          Не след дълго дошъл Ловецът – същият, който заложил капана. Като го видял, Лъвът се замолил:
          - Убий ме, човече! Стори ми това последно добро! Ако оживея, какъв цар на животните ще бъда, като няма да мога вече да ловувам и ще стана за смях на цялата гора!…
          Дожаляло му на ловеца да го убие, отворил капана и го пуснал.
          - Върви си, Лъве – рекъл му, – подарявам ти свободата! И помни, че човекът е милосърдно същество…

02.10.2006 г.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО