* * *
В безвремието между двата свята,
когато си прекрачил всичко тленно,
но пътят ти към вечното е дълъг
и някъде далеч е светлината,
в безкрайната мъгла между звездите
ще те намери, може би, душата ми,
ще те прегърне и ще ти прошепне:
докато има обич, няма смърт…
Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО
