На дядо ми Васил

Някога дядо ми разтваряше
една много дебела книга
и започваше да чете приказки…
Аз се сгушвах във топлия мрак,
в стаята ми нахлуваха
пеещи чучулиги,
принцове и принцеси
и един усмихващ се котарак.
Аз затварях очи и мълчах –
да не прогоня вълшебството…
А душата ми беше на бал
и танцуваше до зори.
Но един ден дядо ми си отиде,
а с него – и детството…
И замлъкна дебелата книга
в ръцете ми.
И до днес мълчи…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО