“По-добре да умрем като победители,
                    отколкото да живеем като победени…”

Е добре, победихте…
И какво от това?
Тънат в бръшлян и троскот
братските ви могили.
От години тук никой
не носи цветя
и ги поливат само
сълзите на самовили…

Вашите далечни,
осиротели деца
раснаха без бащи
и залъкът им горчеше…
А моите не познават
саможертвата и смъртта –
войната за тях е лудост
и историческа грешка.

Но някъде по света продължават
малки и големи войни
да никнат като отровни гъби
в градината на живота…
И в братски могили лягат
победени и победители,
и ги затрупва времето
с пепел, бръшлян и троскот…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО