Ако пропуснеш
часа на залеза,
в който сенките се прегръщат
и небесата избухват алени
върху покривите на къщите,
онзи час, в който
си сам и ничий,
както ничия е тревата
и звездите ти шепнат притчи,
сгушени сред листата…
Ако умора приспи очите ти
и сляп преминеш
покрай вълшебството,
ще обеднееш
с едно откритие,
с една мечта
и с един миг детство…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО