Узрява чувството…
Ту ветрове го блъскат,
ту слънчев поглед
нежно го докосва…
И то расте
наперено и дръзко –
ябълка в градината на Господ.

Държат го облаци
в прозрачните си пръсти
и го събуждат
ангелите с песен…
Но ако никой
не реши да го откъсне,
ще нахрани враните наесен…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО