С усмивката на самодива
нощта танцува върху масите…
Мъжете пият мълчаливо
и дърпат евтините фасове.

Те нямат сетива за времето –
отдавна не преследват смисъла…
Тук всичко е ужасно временно
и в чашите им се разплисква.

Тук всичко е така отровно –
смърди на мухъл и на бедност,
но те ще се родят отново –
това не им е за последно…

Останалото е утеха –
в цигарен дим и пари винени –
че в друг живот и с други дрехи
светът ще ги посрещне иначе…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО