Когато Господ сътворил крилете и започнал да ги раздава, дал първо на ангелите, после на пеперудите, бръмбарите и мушичките, на птиците и прилепите и когато най-накрая дошъл ред на човека, крилете били свършили.
          Заплакал човекът: “Господи, ти ми даде очи, за да виждам и уши, за да чувам, но като не ми даде криле, никога няма да разбера какво се крие зад хоризонта…”
          Тогава Господ се смилил над човека и дал криле на мечтите му – да може да вижда и отвъд хоризонта, но само когато много силно го пожелае…

02.10.2006 г.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО