Пресъхна изворът на живата вода –
потече към недрата на земята,
отиде си… И секна песента
на камъните, птиците, житата…

Душите ни се молеха за дъжд
и ровеха пръстта със пръсти жадни,
но само тишината ги прегръщаше –
мълчеше Бог в това горещо пладне

и бавно осъзнахме, че сме смъртни,
безсилни и нищожни, и тревата
ще надживее нашето усърдие
да бъдем господари на съдбата си…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО