Всички големи надежди
някога са били малки –
пеперудено нежни
цветчета от цъфнала ябълка,
росни капчици,
в тихите утрини
посребрили тревата,
бели лястовици,
свили гнездо
под стряхата на душата…

После пият
светлина от простора
и вода от небето,
хранят се
с добротата на хората,
кацат по раменете им…
И така неусетно порастват
и стават големи,
отеснява им нашият свят
и си отиват с времето…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО