От облаци небето е разкъсано –
прилича на кожухчето на скитник.
През дупките му слънцето навъсено
наднича над косите на върбите

и се люлеят думите-тръстики
по езерния гръб на тишината,
но тъмното на дъното ги вика,
преди да са надникнали в душата й…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО