На Л. Левчев

Поете, доживял библейска възраст,
във теб живяха няколко човека –
едно дете, подгонило хвърчило
по слънчевите хребети на лятото,
един поет от нощните квартири
с тавани от звезди и пълнолуния,
един портиер в преддверието на храма,
възлюбен временно от боговете,
опитал върху тяхната трапеза
вкуса на вино, смесено с отрова…
Един наивен мъж на средна възраст
със спукани сапунени илюзии,
кървящи като спукани артерии
във тъмната утроба на нощта…
Във теб живяха няколко човека –
с душата ти играеха на зарове
и страшен бе залогът на играта им:
куршум за този, който я загуби…

Поете, доживял библейска възраст,
не ги вини – те всички оцеляха,
освен един…
                    Поетът в теб е мъртъв…
Поетът в теб умря на барикадата,
докато защитаваше с гърдите си
свободната духовна територия
от властници, парясници, нещастници…
Но ти го знаеш… Сигурно го знаеш
и криеш тъй старателно очите си
зад тъмни очила и тежки пури,
димящи като гърлото на ада,
а мислите си криеш зад пердета
от думи и настръхнали мълчания…

Не са на почит мъртвите титани
в империята страшна на джуджетата…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО