Звярът в мене се събужда нощем –
нискочел, злопаметен и див…
Казвам му, че нямам нищо общо
с него… Ала той не си отива –
качва се на лунния прозорец,
вие наранен срещу небето,
сякаш мрази всички спящи хора
и се задушава зад пердетата…
Моля го да спре, но той не спира,
а да го убия ми е трудно –
знам, че в праведните ви квартири
други зверове ще се пробудят…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО