Дъждовните улици. Утринната мъгла.
Червеният крясък на светофара…
Тук отдавна сякаш сме у дома –
всеки миг неистово се повтаря,

всеки жест е ясен и предвидим,
всяка скорост – разумно ограничена,
знаем точно накъде да вървим
и коя отбивка от пътя е забранена…

А душите ни като птици кръжат
и плачът им незабелязано се разтваря
в дъждовните улици. В утринната мъгла.
В червения крясък на светофара…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО