На П.Т.
          Седяхме около масата в новия ти луксозен апартамент и ти изведнъж ми рече:
          “Всяка нощ я сънувам старата кирпичена къща на село, дето я съборихме…
          И баба в нея…”

Всяка нощ я сънуваш тая рухнала къща…
Варосваш отново стените кирпичени
и първите пролетни дни се завръщат
със песен на цъфнали дворни кокичета…

Завръща се лятото – босо и светло.
Подхвърля ти ябълка – ако можеш, хвани я…
А баба те чака на прага със плетката
и чудни дантели ръцете й вият.

Зад нейното рамо с усмивка наднича,
от майстор-художник изваяна сякаш,
нагиздена есен с очи на момиче –
намигва за миг и отлита нанякъде…

Накрая пристига най-снежната зима,
облича стрехите и двора във бяло
и тихо искрят и догарят в камината
спомени топли без край и начало…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО