Сещаме се, че Той съществува,
когато Вездесъщият Случай
ни сграбчи за гърлото,
когато в рулетката на живота загубим
и дойде денят
да си плащаме дълговете,
когато Съдбата ни превърне в мишена
на раняващи погледи,
думи и страсти…
Тогава тайничко падаме на колене
пред иконата…
И се молим за щастие.

Понякога се питаме
има ли го… И в мрака
напразно се взираме
между звездите…
На кръстопътя
между първата и последната ни любов
Той ни чака,
но сме твърде малки,
за да надникнем в очите му…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО