Чувам те, море…
Докато стъпките ми заглъхват
по пясъка, натежал
от есенна самота,
чувам вълните ти
как прииждат задъхани
и разбиват телата си
в мълчанието на брега…

Чувам дори
песента на сирените,
но няма да я последвам –
аз не съм Одисей,
пък и корабът на мечтите ми
дреме на съхранение
на един неизвестен
никому кей…

Чувам те, море…
И в душата възкръсва
вик, отдавна погребан
под пластове тишина.
Нещо ме тегли към теб…
Но е късно –
трябва да се прибирам.
Чакат ме у дома…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО