На моя син

Някога въставахме срещу униформите.
Срещу опита да ни направят еднакви.
Под мастиленосините дрехи
сърцата туптяха различно…
И поехме в различни посоки –
като среднощни влакове,
жадно посрещахме свободата си
и се учехме да я обичаме…

Децата ни сякаш сами
си измислят ограничители:
скъсани дънки,
блузони, нарочно измачкани…
А бодличките ежови,
щръкнали върху главите им,
са толкова крехки,
че първият дъжд ще ги смачка…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО