Човече, мъкнещо на рамо
по склоновете на живота
торбичката си, пълна с камъни…
За брата си ли я приготви?
Градината му ли ще смажеш,
или ще му строшиш главата?
Та той не подозира даже
каква омраза спи в душата ти
и те посреща във дома си
със хляб и ябълково вино…
Но твоите очи са празни
и чувствата ти са изстинали –
та ти отдавна си забравил
ключа към истината проста:
и двама сте от кал направени,
и двама сте деца на Господ…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО