* * *
Пропълзява по хребета
утринната мъгла,
покорява върхарите –
лепкава и себична…
Бог обича еднакво
всичките си чеда
и в смъртта на еднодневките
не влага нищо лично…
Като тях и ние
се раждаме по веднъж,
но умираме бавно –
по мъничко всяка вечер…
И ухаят мечтите ни
на ожъната ръж,
на любов мимолетна
и на обреченост…
Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО
