“Но детето и старецът в мене живеят вечно,
          а аз само така минавам – и ме няма след миг.”
                                                            Бойко Ламбовски

Когато видяхме,
че животът понякога гасне
неочаквано насред път –
и няма виновни;
когато разбрахме,
че голямата любов е зад нас
и приехме в замяна
няколко малки любови;
когато простихме
първата голяма лъжа,
а после покорно
преглътнахме втората,
детето в нас
обидено замълча –
остана единствен
старецът да говори…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО