Чудесата се случват на първия ден –
вторият ден е на прозата…
Господ присяда край масата, уморен
и си почива на чашка гроздова.
Кучетата закусват щедро
с остатъка от трапезата.
Свещите догоряват, бледи,
пламъчето им чезне…
Даровете са раздадени,
късметите – разделени;
главоболието е гадно
(ще премине – търпение…).
Идва утрото, без да пита –
хремаво и мъгливо –
хваща в примката си мечтите,
души ги и ги убива…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО