В прастари времена, като създал звездите и хората, Господ подарил на всеки човек по една звезда – да го пази… За да не се сърдят, направил всички звезди еднакви. Светели те върху нощното небе, подредени като войници на парад и никой не помнел имената им, защото никой не можел да ги различава една от друга.
          На Земята настанал хаос. Пчелите не можели да откриват ливадите с тучна паша, птиците не знаели накъде е север и накъде – юг, а мореплавателите постоянно се губели, защото бъркали пътя към родните си пристанища.
          Тогава всички те дружно се примолили на Господ да направи звездите различни и той ги послушал.
          Затова сега едни звезди светят ярко на небосклона, други мъждукат, а трети едвам се забелязват – също като хората…

02.10.2006 г.

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО