За да забравим,
че душите ни са част от небето,
измисляме всякакви
земни истини и заблуди.
Търсим спасение
в лукса на различни предмети,
вкопчваме се яростно в тях
и се браним до лудост.

Издигаме домове-крепости
с електронни ключалки,
работим неистово
в преследване на успеха…
Но достатъчно е
да седнем под звездите за малко,
за да усетим как ни е тясно
в земната дреха…

Сами си създадохме
боговете на тая планета –
да не ни се налага
душите ни надалеч да ги търсят…
Но те са непослушни деца
и намират небето,
търкулват луната по Млечния път
и забравят да се завърнат…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО