Все по-често си мисля
за скъпите ми покойници…
Разговаряме с тях,
даже спорим понякога…
В лицата на минувачите
мярвам техните двойници –
а-ха да ги поздравя…
и се стапят във мрака.
И все по-рядко
ми се говори с живите –
за работа и пари,
за цената на тока…
Ако съвсем замълча –
не мислете, че си отивам!
Пак ще бъда сред вас –
огледайте се наоколо…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО