Този път
трябваше да води нагоре…
Но се втурна през ниви
с изкласили жита,
спря под едно дърво
с извор в корените,
после изворът го заведе
до една бистра река…

Този път
трябваше да води нагоре…
Но реката го хвана под ръка
и го повлече през долината
и той очерта
край тялото й осморки,
сто мостчета си направи –
за да посреща лятото…

Този път
трябваше да води нагоре…
Но от камък на камък –
стигна брега на морето.
Спря се на кея,
с една чайка си поговори
и зарови лицето си в пясъка…
Там го търсете!

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО