„Младостта си отива
                    и е ясно това…”
                                        Недялко Йорданов

Младостта ражда въпросите –
жадно напъпили клончета,
протегнали пръсти
към необятното синьо…
После идва цъфтежът.
Лятото.
Сенокосът.
И първият есенен дъжд,
който шепне в градините…
И просветват в панера
сред ябълки, дюли и круши
узрелите истини –
тежки и сладко-горчиви.
Надживели дъжда,
надживели скорците и сушата…
Само дето,
съвсем като в стих,
младостта си отива…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО