Някога скачахме във водата
и се надплувахме с рибите –
кой пръв ще стигне до хоризонта
и ще се върне обратно;
кой ще намери
най-красивата раковина,
най-големия рак…
И морето ни беше приятел.

Сега стоим на брега
кротки и мълчаливи
и си мислим за любовта,
за смъртта и за щастието…
А морето се плиска в краката ни
и ни се присмива,
че сме толкова дребни на ръст…
А пък уж сме пораснали…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО