Знаеш ли, и пламъкът
си има своя сянка –
танцуваща по камъка
край огнения дансинг,
флиртуваща със вятъра
магьосница без име,
променяща лицата ни
едвам забележимо…

Тя няма да ни свети
и няма да ни стопли –
ще трепне по ръцете ни,
ще се качи на покрива,
задълго ще остане
в зениците ни питащи,
а щом угасне пламъкът,
ще литне към звездите…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО