Докато сила в себе си усещаш,
напред се носиш – конник, яхнал времето…
Но винаги накрая идва нещо
по-яростно от теб… И те превзема.

Превзема те полекичка, на части –
като зловещи, тъмни метастази
и ти разбираш, че си му подвластен,
когато всяко чувство е прегазило…

И ти разбираш, че си победеният,
когато ти отнеме светлината…
Тогава се сбогува с всичко тленно
душата ти, избрала свободата…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО