Когато нашите деца
имат свои деца,
ще се завърнем
за малко при детството…
С посивели коси,
с посивели сърца
и с половинвековно
наследство.
Ще изровим от прашното,
старо мазе
шарени книжки
с вълшебни картинки
и ще започнем
в тях да четем
сричка по сричка
своето минало…
Пак ще препуснат
на бели коне
към хоризонта безкраен
мечтите ни…
Ще им помахаме
тъжно с ръце –
и щом се смалят,
ще затворим вратите…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО