Нещата, които събирах по пътя,
са толкова много,
че раницата ми стана тежка –
като камъка на Сизиф.
Сега искам да ви ги дам обратно.
Ала не мога…
И крачката ми е все по-бавна,
а залъкът – по-горчив.

Някой ден умората
кротко ще ме пребори
и ще заспя с усмивка
под цъфнал крайпътен храст.
Друг ще намери раницата ми…
И ще върви нагоре
все по-несигурно –
както направих аз…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО