Още имаме време –
да грешим, да летим,
да се влюбим отново –
извън правилата
и по крива пътека
към върха да вървим,
ако пътят минава
през равнината…

Да се сгушим под някой
разцъфнал храст
и да пиеш на капки
роса от косите ми;
да ме вземеш в ръце,
да се любим в захлас
и цветът на земята
да грее в очите ти…

Но ни спира страхът
пред онази черта,
от която нататък
обратен път няма…
И душите ни мълком
вървят през света,
като кръст самотата
понесли на рамо…

Весела Димова – СЮРРЕАЛИСТИЧНО