Иван Вазов

Иван Минчев Вазов, велик български писател, „патриарх на българската литература”, е роден на 09 27.06./ 09.07. 1850 г. в заможно семейство в Сопот. Завършва началното си образование в Сопот, после учи в Калофер (1865) и в гимназия в Пловдив (1866). Известно време помага на баща си в търговията (1868), усвоява търговия в Олтеница, Румъния (1870), живее известно време сред хъшовете в Браила. Печата от 1870 г. Първите му поетични сборници са „Пряпорец и гусла” (1876), „Тъгите на България” (1877), „Избавление” (1878), последвани от „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885) и др. Учител в град Свиленград (тогава Мустафа паша) (1872-1873), преводач на жп линията София - Кюстендил (1874). През 1875 г. се връща в Сопот, а през 1876 г. е секретар на БЦБО в румънската столица. Писар в Свищов през Освободителната война, по-късно в Русе. След Освобождението е председател на съда в Берковица (1879-1880) депутат от Народната партия в Областното събрание на Източна Румелия (Пловдив), редактор на сп. „Наука” (1878), в. „Народний глас” (1881-1885), сп. „Зора” (1885), подпредседател на Областното събрание (1884-1885). В Пловдив написва „Епопея на забравените”, повестите „Неотдавна” (1881), „Митрофан и Дормидолски” (1882), „Немили-недраги” (1883), „Хаджи Ахил”(1883) „Чичовци” (1884) и др. След неуспеха на бунта на русофилите емигрира в Одеса (1886), където създава романа „Под игото” (1889). От 1889 г. живее в София. Редактира сп. „Денница” (1890-1892), публикува „Казаларската царица” (1903), „Драски и шарки” (разкази в два тома), романа „Нова земя” (1896). Депутат (1894-1896; 1911), министър на народното просвещение (1897-1899). Автор на драми („Хъшове”, „Към пропаст”, „Борислав”, „Ивайло”) и комедии („Службогонци”, „Вестникар ли?”), пътеписи, спомени и др. Умира на 22.09.1921 г. в София, погребан в района на църквата „Света София”.


Публикации:


Поезия:

КОГАТО…/ брой 89 ноември 2016


Проза:

ДО ГРОБА НА ЯВОРОВ/ брой 81 февруари 2016


Публицистика:

ИВАН ВАЗОВ: „ТУРСКОТО ВЛАДЕНИЕ В ЕВРОПА Е СРАМ ЗА ПРОСВЕТЕНИТЕ ДЪРЖАВИ!”/ брой 27 март 2011


Преводи:

Александър Сергеевич Пушкин - ВЪЗПОМИНАНИЕ/ брой 97 юли 2017


Кореспонденция:

ПИСМА НА ИВАН ВАЗОВ ДО ЕВГЕНИЯ МАРС/ брой 87 септември 2016


Критика за Иван Вазов:

ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ/ “МОИТЕ ПЕСНИ” НА ИВАН ВАЗОВ/автор: Сава Сивриев/ брой 6 февруари 2009

ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ/ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА МЕТАФОРИКА В “ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ” НА ИВАН ВАЗОВ/ автор: Сава сивриев/ брой 6 февруари 2009

ФОЛКЛОР, МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА/ РОМАНЪТ НА ИВАН ВАЗОВ “КАЗАЛАРСКАТА ЦАРИЦА” - ПАНОРАМА НА СОЦИОКУЛТУРНАТА СИТУАЦИЯ ОТ КРАЯ НА ХIХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК/ автор: Ваня Колева / брой 7 март 2009

ИЗОГРАФИСАНИ В ХРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ХУМОР/ автор: Диана Димих/ брой 26 февруари 2011

БАЩАТА НА БЪЛГАРСКИЯ РОМАН/ автор: Борислав Гърдев/ брой 32 септември 2011

С ТРАКИЯ В СЪРЦЕТО И ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ВАЗОВ/ автори: Христина Стоева, Димитрина Колинкоева/ брой 48 февруари 2013

ПОЕТИЧНИЯТ ДВОЙНИК НА ЕДНА ТВОРБА/ автор: Георги Н. Николов/ брой 49 март 2013

„ЧИЧОВЦИ” И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕОБРАЖЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ БИТ В КРАЯ НА ХІХ ВЕК/ автор: Панко Анчев/ брой 65 септември 2014

„ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА” - ЛИРИЧНИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ИВАН ВАЗОВ/ автор: Васил Пундев/ брой 97 юли 2017

СЛАДКОГЛАСИЕТО КАТО ИЛЮЗИЯ/ автор: Владимир Стоянов/ брой 98 септември 2017

ПРОТИВОРЕЧИЕТО ЧОВЕК - ПОЕТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „4-ТА ГОДИШНИНА НА СЛИВНИЦА” НА ИВАН ВАЗОВ/ автор: Лалка Павлова/ брой 124 януари 2020


За Иван Вазов:

ВАЗОВ… НА ТУРСКИ ИЛИ ДОГАНОВИТЕ ТЕАТРАЛНИ РАБОТИЛНИЦИ/ автор: Огнян Стамболиев/ брой 4 декември 2008

ВАЗОВ В РУСЕ/ автор; Огнян Стамболиев/ брой 17 февруари 2010

„ЧИЧОВЦИ” И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕОБРАЖЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ БИТ В КРАЯ НА ХІХ ВЕК/ автор: Панко Анчев/ брой 56 ноември 2013

ГЕРОЯТ И ГЕРОИЧНОТО. ПОТРЕБНОСТТА ОТ ГЕРОЙ В БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ/ автор: Панко Анчев/ брой 57 декември 2013

ПОЛОНИЙ И ХАДЖИ СМИОН - НЕОЧАКВАНИ И НЕПРЕДНАМЕРЕНИ УСПОРЕДИЦИ/ автор: Панко Анчев/ брой 67 ноември 2014

ИЗ „МОИТЕ СПОМЕНИ…”/ автор: Евгения Марс/ брой 72 април 2015

ИВАН ВАЗОВ/ автор: Иван Богданов/ брой 74 юни 2015

КЪЩАТА НА ПОЕТА/ автор: Никола Данчов/ брой 75 юли 2015

ИВАН ВАЗОВ/ автор: Николай Хрелков/ брой 77 октомври 2015

ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ/ автор: Добри Немиров/ брой 77 октомври 2015

ИВАН ВАЗОВ/автори: Николай Райнов/ брой 80 януари 2016

ВАЗОВ КАТО ЗНАМЕ НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ /автор: Николай Фол/ брой 81 февруари 2016

ИВАН ВАЗОВ/ автор: Александър Филипов/ брой 81 февруари 2016

ВАЗОВ И МАКЕДОНИЯ/ автор: Димо Сяров/ брой 83 април 2016

ИВАН ВАЗОВ/ автор: Асен Златаров/ брой 84 май 2016

ДЯДО ВАЗОВ/ автор: Иван Генадиев/ брой 86 юли 2016

ИВАН ВАЗОВ/ брой 87 септември 2016

ВАЗОВ И ДОБРУДЖА/ автор: Христо Капитанов/ брой 91 януари 2017

ТОЗИ ГОЛЯМ И СЛАВЕН БЪЛГАРИН/ автор: Драгни Драгнев/ брой 97 юли 2017

ДА НЕ ЗНАЕШ ВАЗОВ, ЗНАЧИ ДА НЕ ЗНАЕШ НАРОДА СИ/ автор: Емил Манов/ брой 100 ноември 2017

ПРЕД СВЕЖИЯ ГРОБ НА ВАЗОВА/ автор: Никола Филипов/ брой 100 ноември 2017

СПОМЕН ЗА ИВАН ВАЗОВ/ автор: Иван Лазаров/ брой 106 май 2018

ОТ ПОЕТА ДО БОРЕЦА/ автор: Панайот Чинков/ брой 108 юли 2018

ИВАН ВАЗОВ/ автор: Симеон Андреев/ брой 115 март 2019

ПОЗНАВАМЕ ЛИ ВАЗОВ?/ автор: Константин Еленков/ брой 126 март 2020

ИВАН ВАЗОВ ИЛИ НАЧАЛОТО И КРАЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/ автор: Панко Анчев/ брой 127 април 2020

„ПОД ИГОТО” - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РОМАН/ автор: Панко Анчев/ брой 128 май 2020

ВЪВЕДЕНИЕ В ИВАН ВАЗОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 128 май 2020

СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ПО НЕГОВИЯ ПЪТ/ автор: Драгомир Шопов/ брой 129 юни 2020

ПРЕСЕЛЕНИЕТО ОТ СТАРАТА НА НОВАТА ЗЕМЯ/ автор: Панко Анчев/ брой 129 юни 2020

БЪЛГАРИЯ ИЗВИКА ЗА ЖИВОТ ИВАН ВАЗОВ/ автор: Елена Алекова/ брой 130 септември 2020

ВАЗОВИТЕ ЕПОПЕИ/ автор: Боян Ангелов/ брой 130 септември 2020