Литературен свят

Иван Вазов

Иван Минчев Вазов, велик български писател, „патриарх на българската литература”, е роден на 09 27.06./ 09.07. 1850 г. в заможно семейство в Сопот. Завършва началното си образование в Сопот, после учи в Калофер (1865) и в гимназия в Пловдив (1866). Известно време помага на баща си в търговията (1868), усвоява търговия в Олтеница, Румъния (1870), живее известно време сред хъшовете в Браила. Печата от 1870 г. Първите му поетични сборници са „Пряпорец и гусла” (1876), „Тъгите на България” (1877), „Избавление” (1878), последвани от „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885) и др. Учител в град Свиленград (тогава Мустафа паша) (1872-1873), преводач на жп линията София - Кюстендил (1874). През 1875 г. се връща в Сопот, а през 1876 г. е секретар на БЦБО в румънската столица. Писар в Свищов през Освободителната война, по-късно в Русе. След Освобождението е председател на съда в Берковица (1879-1880) депутат от Народната партия в Областното събрание на Източна Румелия (Пловдив), редактор на сп. „Наука” (1878), в. „Народний глас” (1881-1885), сп. „Зора” (1885), подпредседател на Областното събрание (1884-1885). В Пловдив написва „Епопея на забравените”, повестите „Неотдавна” (1881), „Митрофан и Дормидолски” (1882), „Немили-недраги” (1883), „Хаджи Ахил”(1883) „Чичовци” (1884) и др. След неуспеха на бунта на русофилите емигрира в Одеса (1886), където създава романа „Под игото” (1889). От 1889 г. живее в София. Редактира сп. „Денница” (1890-1892), публикува „Казаларската царица” (1903), „Драски и шарки” (разкази в два тома), романа „Нова земя” (1896). Депутат (1894-1896; 1911), министър на народното просвещение (1897-1899). Автор на драми („Хъшове”, „Към пропаст”, „Борислав”, „Ивайло”) и комедии („Службогонци”, „Вестникар ли?”), пътеписи, спомени и др. Умира на 22.09.1921 г. в София, погребан в района на църквата „Света София”.

Иван Вазов

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации