СЪТВОРЕНИ ОТ ДАРБАТА И ЛЮБОВТА НА ПОЕТА
„Под игото” не е литература, не е роман или повест, или каквото искате там от известните литературни родове и видове. „Под игото” дори не е действителност. Като писмен паметник на една неповторима епоха, то отстъпва по достоверност на всичко писано за Априлското въстание.
„Под игото” е измислица. Една красива и трогателна измислица, в основата на която лежат копнежът и мечтанието за достойна човешка свобода…
Далеч от близки и познати, в изгнание както всички неудобни за режима на Стамболов, вглъбен в себе си и изпънат като струна, Вазов създава „Под игото” с един величествен копнеж по родината, който изгаря душата му с нетърпение и нервно, тръпнещо безпокойство.
„Свобода може да има само когато съществуват хора като героите на „Под игото”" - сякаш ни казва поетът вдъхновено и с болка.
Но това е логическият извод на историята. А над него живее синовната вяра на поета, че такива българи като описаните в „Под игото” са възможни, че те са съществували някога и съществуват във времето, за да съществува България.
На техните души, на техните воли и ум поетът единствено поверява любовта си към отечеството, смутен от еснафството и егоизма на следосвобожденската епоха.
Ще довършваме романа в съзнанието си винаги, когато мислим за България и себе си, за готовността си да работим и живеем за нея. Ще го довършваме винаги, когато сме сами със себе си и любовта си към българската земя.
Вазов и ние - и едно постоянно въздействие на планините и равнините върху нашето българско въображение.
Вазов и ние - и едно трогателно чувство на увереност и спокойствие, че се намираме у дома си сред класическата завършеност и хармоничната цялост на българската природа.
Вазов и ние - и онова непресъхващо родолюбие, което ни е направило хора и българи (добри или лоши), но българи по кръв и душа, сътворени по образ и подобие на българската земя.
Умението да боледуваш в любовта си към отечеството, умението да откриваш и разбираш нравствените предимства на своя единствен народ, е висше духовно щастие, което Вазов и „Под игото” ни подаряват за целия наш земен живот.
Затова не можем без него - вече повече от 80 години от създаването на този роман. Сътворени завинаги по подобие на неговите герои, създадени и описани от поета още преди да се родим, ние съществуваме чрез представите за себе си, които той ни е дал.
А и не може да бъде иначе. Защото истинското художествено произведение се създава не за дни - за векове напред, осъществява нравствената цялост на един единен народ, определя територията на неговия характер и му дава образ срещу забравата на вечното време.
Написан като мечтание за свободата, като върховно пожелание на поета към всички идващи поколения, които винаги ще приличат на Огнянов и Соколов, на Колчо и Рада, на чорбаджи Марко и на оня фантаст-фаталист - Бейзадето, „Под игото” продължава да ни създава и днес като наследници на своите герои, сътворени от дарбата и любовта на поета.
И тъй ще бъде винаги…
