ДЯДО ВАЗОВ
Ти се роди под игото и заедно с другите хъшове живя и страда с тъгите на България.
Дойде епопеята на забравените и ти дочака светло избавление.
С пряпорец и гусла в ръка под нашето небе ти ля своите звукове.
Обходи поля и гори, сбира се с немили-недраги и възлюби живописна България.
В недрата на Родопите, в лоното на Рила ти узна какво пее планината, красотата на природата и на великата рилска пустиня.
Ти се среща с пъстър свят и в драски и шарки описа видено и чуто.
Така ти натрупа своята грамада. Тогава ти заживя като в нова земя и до слуха ти долетяха нови екове. А под гръма на победите трептяха песни за Македония; и нашите чичовци се слушаха в легендите при Царевец. Но изведнъж буря сви към пропаст.
И когато един ден люляка ти замириса, ти се пресели в царството на самодивите и напусна завинаги страната на новия Ивайло.
в. „Българан”, бр. 40, 1921 г.
