Един непознат текст на Вазов

подготви за печат: Огнян Стамболиев

Злочестините на България през 1876 г. намират състрадателни сърца в цял свят Следва текст от вестник “Стара планина”, издаван в Букурещ два пъти седмично от 19 август 1876 г. до 2 август 1877 г. Това е времето след потушаването на Априлското въстание, когато Европа обръща поглед към Балканите, за да види страданията на поробения български народ. С дописки на наши и чужди кореспонденти, свидетелстващи за това, е изпълнен и в. “Стара планина”. Негов издател и редактор е Стефан Савов Бобчев, български юрист, публицист, професор, държавник и общественик.

Злочестините, които постигнаха тази година Българско, намериха чувствителни и състрадателни сърца комай в целия свят. Нещо повече. Кървавите събития, които запустиха голяма част от южните места на нашето отечество, изкараха на видело същността на онзи азиатски варварин, когото Парижкий трактат беше приел в реда на европейските държави. Европа най-сетне позна, увери се и днес изрично се произнася, че турското владение в Европа, е анахронизъм, срам, петно за всички просветени държави. Из пепелището на нашите домашни развалини, из незаровените и заразяващи с изпаренията си въздуха трупове, из гробниците на няколко десетина хиляди невинни жертви трябвало да се яви на бял свят Българский въпрос Да! Българский въпрос в пълното значение на думата въпрос за политическите, за националните, за обществените правдини на нашия народ се явява едвам днес на дипломатическата маса. Трябвало е да се платят скъпи откупи, за да спечелим това. Трябвало е да напоим земята с последната своя капка, за да привлечем върху си вниманието на Европа. Трябвало е най-сетне да тръгнем голи и боси, да вземем да мрем от глад и от студ, да оставим родните си места и да отиваме в далечни страни като скитници, никому немили-недраги, за да се убеди европейската дипломация в нашите несносни мъки теглила и страдания. Но то стана. А станалото се не връща, то служи за урок, и тежко на Европа ако и този урок не я ползва. Доволно европейският печат се занима, а и още се занимава с онези свирепости, зверства и варварства, които се извършиха от турските войски и население над българските мирни жители. Доволно протестира той против равнодушието и хладнокръвността, с които мнозина от “великаго мира сего” още продължават да гледат на нашите пъклени мъки. Този печат ни помогна най-много и с изпълнението на светото си послание просвети общественото мнение върху българите и техните отношения с техните тирани-повелители. И днес все пак този печат, отзив на един всемирен глас, иска да престанат завинаги турските безобразия и поразии, въстава с всичкото си величие и иска да се гудят българите в такива условия, които не би позволили още един път повторението на ужасната Балканска драма. Не е само гласът, сладкият глас на винаги милеющите за нас и родни някои газати, не е само този глас, който се издига в наша полза и диктува на дипломатите и политиците автономията на българския народ. Тук вече се явяват вестници, които до вчера защитаваха изгнилия организъм на една преживяла своето време държава каквато е Турция. И ето тези вестници, които недавно със своето тъй или инак заблудено течение, заблуждаваха и общественото мнение, сега открито проповядват, че държава като Турция, която пред Европейските господарства представя такава степен на варварщини, не може да запази реда си в Европа, че опазването й значи да се предават на кланетата й 25 хиляди християни и че владението на османлиите е варварщина, винаги готова, винаги жива, винаги ожидающа часа си както хиената или както пантера ожида своята плячка. Самият “Таймс”, който представлява и води общественото мнение в Англия, която довчера не даваше и реч да става за покътването на турската държава, от няколко дни кани английското правителство “да се присъедини при другите сили, за да възстанови спокойствието на Турско върху трайни и яки основи”. Общественото мнение в Англия е в полза на християните на Балканския полуостров. Митинги подир митинги се държат, заявления всякакви стават, енергически настоявания да се помогне на страждущето на изток християнство се правят в земята на Велика Британия. И ако всички тези заявления досега не са дали някой практически резултат освен силното и явно укоряване на турската администрация и на ужасните зверства на турците в Българско, то пак ние сме уверени, че те ще подействат, за да се промени туркофилската политика на самото правителство. Не един път вече разните публични събрания в Англия стовариха върху британския кабинет отговорността на плачевните приключения, на които изтокът е театър от много време насам. Предводителите на свободолюбивата Англия като Лорд Руселя и Гладстона и най-първите вестници прогласиха нависоко, че статуквото в Турция не може вече да остане и че Англия е длъжна да се сдружи с Русия, ако иска да се даде едно удовлетворително решение на източните мъчнотии. Това, върху което ний привличаме вниманието на нашите читатели, то е, че същото прогласяване се среща в един член на Общата руска кореспонденция. В този член се протестира против статуквото в Турско; прилага се, че ако Европа не реши и този път задачите на източните работи, ако тя откаже на християнските населения на изток едно нормално съществуване, то тя ще създаде на цар Александра едно нестърпимо положение пред руския народ, готов да прояви с избухване чувствата си от състрадание и братство за източните християни. По този начин, казва Общ Рус Кор., Русия ще се принуди да предпочете да остане самичка, отколкото да стои свързана в един съюз, който върже само и само нея.

ТЪРЖЕСТВОТО НА ТУРЧИНА

С кръв гяурска утолихме
жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме
и байрака си побихме
върху неговия прах!

С името на Мохамеда
мръсния стъпкахме кръст.
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа.
Знак на страшната ни мъст!

Българи!!! О, сган робови!
Смърт ли вий крояхте нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножови
срещу верний Дин-Ислям?

Вижте как ви зле помачка
вас пророковият гняв:
Вий със всичко нам сте плячка,
а момите ви - играчка
на добричкия ни кеф!

Вашите села, градища
днес са грозен пущинак!
И на техни пепелища
гарваните грачат… Вижте
Перущица и Батак!

Кой ще вас да ви защити?
Кой ръка ще ви простре?
Наший яд ще се насити
вси дор бъдете избити,
кой ще меча да ни спре!

Днеска имаме прилика
да ви махнем: Ето сам
инглитера нази тика,
флотата й на Бесика
помощ сигурна е нам!

Ей, Аллах! Каква победа!
Цапаме в гявурска кръв!
Пущинак се вредом гледа
и гявурските му чеда
блазнят още наший стръв!

Колко злато ний сдобихме,
колко наниз и имот,
колко си моми пленихме,
колко майки, свят избихме
от кяфирский този род!

Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах.
Ножа сичко ще довърши
и огъня ще избърше
и последний знак от тях!

А Русия?… От години
враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини
в нейни братя и роднини
как ще да я поразим!

Пейчин, Букурещ, 8 август 1876 г.

(Под псевдонима Пейчин се е подписвал Иван Вазов)