Николай Хрелков

Двадесет и пет годишнината от неговата смърт дойде да установи, че спорът около неговото име отдавна е приключен.

Високият пламък на вдъхновеното му слово често пъти осветляваше измамно противонародните помисли и дела на дворцовата клика и великобългарските шовинистични кръгове. Реакционната банда около дворец и правителства го бяха обсебили, но бил ли е той някога техен?

Народната интелигенция поради много причини не можа да осветли този въпрос още на времето с всичката му сериозност и дълбочина, която той изискваше. Много факти в българската история щяха тогава да получат друга постановка и струва ми се, че много народни страдания щяха да бъдат избягнати.

Всъщност няма нито един въпрос около сегашната ни теза, който да иска установяване. Всичко е установено с времето си и във времето му. Работата се свеждаше само до едно: широко да бъде прокламирана неговата поезия. И не само поезия, но и цялото му творческо дело.

И още по-ясно казано, за неговите дълбоки социални творби на истински народен поет трябваше да се намери дълбоко социален и истински народен глашатай, който да ги препрати разтълкувани и осветлени до сърцето, до разума, до съзнанието на нашия народ. И не само нашия народ.

И ако това беше станало още през време на неговия живот, тогава идейната нотка в неговите дълбоко социални и народни творби щеше да стане по-високо кънтяща и по-далеко зовяща народа в частност и човека изобщо.

И ако това беше станало, последните години на неговия живот щяха да бъдат по-успокоено чисти и по-дълбоки мисловно. Това нещо нямаше да позволи неговите клатушкания през така наречения негов втори период.

И не само това: то щеше да внесе повече радост и в личния му живот. А то значи - да проясни още повече и така оптимистичния му светоглед.

Колко много проигран нравствен капитал! Колко много похабени човешки сили!

И все пак, макар и много късно, потомците на ония, които пропуснаха да сторят това, сега го извършват ударно.

Неговото огромно дело ще бъде разучено и осветлено, неговите грешки ще бъдат разгадани. Ще се разбере тогава, че за неговите грешки има и други виновни. Че колкото и да бяха съдбоносни тези грешки - те не бяха негови съзнателни престъпления. Той пееше неподражаемо за светлината. Към жреците на мрака той се обръщаше:

Убийте я във Прометея,
тя във Волтера ще възкръсне.

Ние убийци на светлината няма да бъдем. Това огромно дело иска много светлина и ние ще го осветлим. Двадесет и пет години след неговата смърт ние смирено се прекланяме пред паметта на един от нашите велики предтечи:

- Учителю, прости!